Новини от ФК Европейски Колеж

ТЕМА 12: ЗОНОВА ОТБРАНА

Петък - 25 Май 2012г.
ТЕМА 12: ЗОНОВА ОТБРАНА
ЗОНОВА ОТБРАНА
Футболът е колективен спорт. Той не се явява обикновен сбор от усилията на 11 изолирани единици, а на тяхното активно взаимодействие, водещо до успешна отборна изява. 
Ефективната защитна игра е плод,  както на индивидуалното майсторство на всеки от играчите, така и на задружните усилия на целия отбор. Поради това тактическите действия в защита се разделят на индивидуални и колективни. 
В съвременният футбол всички треньори залагат на „зоновата отбрана” , чието основно оръжие е „пресата”.
Какво разбирам аз под „зонова отбрана”. 
С риск да влезна в противоречие с някои други източници на информация ще формулирам следното определение: „ИГРА СРЕЩУ ТОПКАТА , когато тя е в притежание на противниковия отбор!”. Ще се опитам и да се аргументирам. 
Като дете, играех краен бранител. Моят треньор ме караше да преследвам противниковото крило „като империалист” и да не му позволявам да пипне топката. Аз го „биех за първа топка” и го изолирах от игра,  но когато някой по-интелигентен полузащитник виждаше силната ми страна в единоборствата, той ми поставяше „капан”.  Даваше вид, че ще подаде „пас на крак” към крилото и когато аз като тръгнех да скъся дистанцията, за да „бия крилото за първа топка” , той „копваше”  пас над главата ни и всяко пъргаво крило атакуваше опразнената зад гърба ми „зона” и създаваше голово положение. 
После попаднах на друг треньор, който ми нарисува зоните в терена и ми обясни как да не гледам противника, а да си пазя своята зона. В никакъв случай да не я напускам ако крилото тръгне да маневрира, защото друг ще се появи след него и ще ни изненада
По този начин, нашият отбор се превърна в „разграден двор”, където всеки срещаше топката в своята зона и дори най – слабите противници ни преодоляваха един по един. Чувствах се като служител на ДАИКС, който пази „строителен обект” и се надявах да не се появят двама - трима в моята зона, че ставах за смях!
През 1987 все още бях най-переспективния юноша на Спартак Пловдив, влезнал на 17 години в мъжкият отбор, но футболисти като Бурнарски, Миленков, Краси Манолов, Васко Василев и компания ме разнасяха с пасове по игрището, като „пръскачка из лозе” и аз бях загубил всяка увереност в собствените си качества.
Веднага след казармата приключих кариерата си на футболист и  започнах да уча в НСА. Бях мотивиран да разбера същността на играта футбол, за да мога да я обясня на най-талантливите си състезатели, за да не се почувстват никога като мен, когато влязат в реалния футбол, където футболистите се надиграват, вместо да гонят топката по терена. 
Всеки помъдрява рано или късно, но когато мъдростта те споходи след приключване на състезателната ти кариера е много жалко за теб и твоя треньор!
Това беше едно лирическо отстъпление за всички, с които работих, като състезател и ме направиха най-успелия треньор в ДЮФ в България, с Държавни шампионски титли в деца, младша и старша възраст, благодарение на отлична тактическа дисциплина, а не само на селекция и организация в клуба!
Ако все още помните темата, тя беше за определението, за „зонова отбрана”, а именно игра срещу топката!
Тръгвам от смисъла на футболната игра и той не е само в красотата на подаванията, дрибъла и стрелбата, а в това да отбележиш повече голове от противника. Гол ни отбелязват, когато топката премине „гол-линията” на нашата врата. 
Нашият враг не се явява противника, който шутира, а топката,  която пресича гол-линията! От тук е и моята философия, че ако съумеем да си върнем топката преди гол-линията няма как да загубим мача. Следователно играем срещу топката! 
Тогава интересуват ли ни противниковите състезатели на терена??? Категорично да , но те са само едни проводници на топката през игрището и ако не носят заплаха за вратата ни, не ни касаят. Така можем да пренасочим наши състезатели към огневите зони (зоните от където може да се шутира и вкара гол), вместо да ги разпиляваме по всички зони на терена!
Ето, че стигнахме до темата за зоните, от където идва и названието „зоновата отбрана”.
В зависимост от тактическите идеи на треньора, топката може да се отнема в различни зони от терена. В различните мачове задачите може са различни в зависимост от резултата или  класата на противника, но едно е ясно - топката не трябва да влезе в нашата врата, така че в огневите зони не бива да допускаме противников нападател да получи пас, без да е „блокиран” от защитник!
Това не ви ли напомня малко за персоналното покритие от моето време? 
Категорично не, защото ако мой защитник си позволи да посегне за топката в огнева зона и не я пресече или блокира, а „изпадне от игра” , като от това последва стрелба, му бива обяснено, че целта е не „първата топка” или „отнемането на топката” „на всяка цена”, а вкарването на нападателя в „безизходица” с топка в крака.
„Огневата зона” е като личното пространство в дома ти, когато се промъкне крадец. Не го гониш из апартамента, а се позиционираш до сейфа с нещо тежко в ръка и го дебнеш из невиделица!
Тежкото нещо, с което го дебнеш на терена се нарича „преса”, но за нея в следващата статия, че тази стана много аматьорска! 

Вижте фотогалерията към новината
Очаквайте скоро ONLINE магазина на ФК Евроколеж