Думата на треньора

ТЕМА 4: Основни принципи в овладяването на техническите похвати и прецизното боравене с тях!

Понеделник - 14 Май 2012г.

При овладяването на техническите похвати не трябва да се уповаваш единствено на своята интуиция, а първо трябва да си обясниш как се случват нещата и чак когато ги разучиш основно, да започнеш да ги автоматизираш и правиш интуитивно.

Първо - Състояние и положение на тялото . Тялото трябва да е свободно и без напрежение. Леко приведен - центъра на тежестта (ОЦТ - общ център на тежестта - най-общо казано - точка около сърцето) да е леко напред. Ръцете и краката да са координирани (ляв крак и дясна ръка напред). Единствено глезенната става да бъде стегната, за да предаде силата удара от крака на ходилото, без тя да се губи в ставата. (ако след удар ти „мръдне" ходилото и усетиш болка във връзките на глезенната става, означава, че губиш енергия и мощ в стрелбата).

Второ - мястото на опорния крак - положението на тялото зависи не от вашето желание, а от това къде ще стъпи опорния крак за да отправите удар! Колкото по-назад от топката стъпиш, толкова по назад остава ОЦТ! Колкото по - в страни стъпиш от топката, толкова по-наклонено ще бъде и тялото.

Трето - замахване и разгъване на шутиращия крак - Последната крачка преди удара представлява засилката за стрелба. Тогава трябва да пуснеш свободно бедрото, използвайки инерцията му, а не да се опитваш да го забързваш, стягайки бедрения мускул. Остротата и силата на удара зависят основно от разгъването на подбедрицата, стегнатата глезенна става и точното място , на което ще удариш топката!

Заучаването на ударите се прави ОСЪЗНАТО, в зависимост от това как ще се ползват в играта! Увереността и прецизността на удара или паса в точния момент правят разликата между играчите.

Ето и някои препоръки свързани с овладяването на основните удари по топката:

Първо: Няколко думи за това, къде се рита топката:
Топката е сфера, която има център някъде във вътрешността, но ако я погледнем, като „земното кълбо", с неговият екватор и си представим проекцията на центъра върху екватора ще определим една точка, в която трябва да се прицелим ако искаме топката да лети напред хоризонтално. За удобство ще нареча тази точка - среда.
Ако се прицелим под тази точка топката ще се вдигне нагоре и ще се върти обратно постъпателно.
Ако я ритнем от страни, ще и придадем дъговидна траектория с въртеливо движение (ударът ще се фалцира).
Всяка ситуация от играта изисква топката да мине по различна траектория до партньора или вратата на противника, така че състезателят мигновено трябва да преценява къде да я ритне за да се получи исканата от него траектория!

Второ: Трябва да уточним с коя част на ходилото се шутира:

Боц - с пръстите на ходилото. Много колеги го подценяват, защото не позволява прецизност на повече от 3-4 метра, но е незаменим когато нямаш време да се подготвиш за пас с опорния крак. Колкото и да си изостанал зад топката можеш да го ползваш. Незаменим е в единоборство или в наказателното поле, където всяко забавяне е фатално. Анатомично е най-лесно изпълним и не изисква предварителна подготовка.
Удар с горно-въртешна част на ходилото - изисква да стъпиш на линията на топката, 25-30 сантиметра в страни. Няма как да забиеш пръсти в земята, а и позволява отлична амплитуда на маха. В зависимост от мястото, на което удариш топката се получава и фалциране (въртене) на топката. 

Прав удар - ползва се за тежка стрелба от далечно разстояние и изисква да се засилиш зад топката и да сложиш опорния крак до нея. Пръстите на ходилото може да срещнат земята, за това препоръчвам да се започне с удар по падаща топка.

Удар с външна част на ходилото - Засилката за правия удар позволява да стреляш с външен фалц, само че опорния крак стъпва зад линията на топката. Махът е като за прав удар, целиш се в средата на топката, но извиваш ходилото навътре, за да шутираш с външната му част.

Удар с вътрешната част - Трябва да отбележа, че в началото се ползва за овладяване на топката. Подаването и дрибъла с вътрешна част на ходилото се усвояват в движение, за да се избегне усукването в тазобедрената и колянната стави, а да се ползва пристъпване с едното рамо напред, за да се изпълни прецизно.
Ударите с пета изискват топката да бъде до опорния крак, маховият да се постави рязко до него, като ударът идва от подбедрицата, а не от бедрото.

Трето - дрибълът. Воденето на топката може да бъде на различна скорост:
Водене в крачка - топката е под играча и той я контролира с вътрешна или външна част на ходилото.
Водене на първа крачка - 1-1,5 метра пред състезателя - бутането става основно с външна част на ходилото, а корекцията на посоката може да се направи и с вътрешна част.
Спринтово водене - когато имаме празно пространство можем да си позволим водене 5-6 метра пред нас, което ни позволява и да се оглеждаме докато дриблираме!

Четвърто - игра с глава. От място и в движение. При обучението за игра с глава може да се прецени способността на състезателя да предвиди траекторията на топката. Важни са силата на отскока и дъгата в кръста, която дава възможност за „камшичен" удар с помощта на тялото, но най-важен е „тайминга" (момента в който топката е в най-високата точка, в която можеш да я удариш с глава). Изпуснеш ли този миг тя може да стане плячка на някой с по-малък ръст или отскок. Изпревариш ли го, ще останеш под топката няма как да играеш с нея!

Пето - игра с тяло - бедро, гърди и т.н. Това са технически умения, които изискват добра координация и ловкост и се усвояват целенасочено, за да може в мача да свалим топката удобно за удар на партньор или на себе си!
Много сбито представих вижданията за обучение и автоматизиране на технически похвати с цел да се прилагат точно и прецизно в мача. Надявам се да съм подсказал на някой нещо, за което не се бил сетил сам до сега или си го е представял по друг начин. Вижданията ми са лични и неангажиращи за хора, които не ги споделят!

Очаквайте скоро ONLINE магазина на ФК Евроколеж